събота, 18 август 2012 г.

За всички тях, а може би и всички вас




Не виждаш ли детските им лица, мокри от потеклите солени сълзи?
Не виждаш ли тъгата в погледите им, все така наведени към черната земя?
Не виждаш ли окъсаните дрехи, с насъбралата се прах по тях?
Кажи, не виждаш ли одраните им нозе, разкървавени, мръсни?
А мъчителното биене на сърцата им не чуваш ли?
Не долавяш ли стоновете на изгубените им души?
Не усещаш ли мирисът на кръв, пот, сълзи и нещо гнило?
Не ми казвай, че не можеш да усетиш болката им…
Не ми казвай, че си безсилен срещу всичко това.
Че ще стоиш кротко отстрани и ще гледаш безучастно гибелта им.
Че ще присвиваш устни и затваряш очи всеки път, когато
чуеш молбите им за помощ , отчаяните викове.
Не се оправдавай с това, че такъв е животът и ти не можеш да го промениш.
Те са твои братя и сестри! 
Деца сте на един Бог, жители сте на един и същи свят,
дишате един въздух, стъпвате на една почва, 
гледате едно слънце и един и същи дъжд се стича по кожата ви. 
Но недей ми казва, че не вярваш в Бог. Само това недей.
Не искам да го чувам.
 Не говори…. Просто спри.

2 коментара :