събота, 18 август 2012 г.

За миналото и цигарите


Той: Липсва ми пушенето с  теб.
Тя: Така ли? На мен също.
Той: Беше хубаво. Сега се чувствам някак самотен.
Тя: Да, но ти поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?
Той: Никой не може да те замести.
Тя: Аз пък по цял ден пуша сама. Изгрев, залез, слънце, луна, звезди, дъга.. Всичко това се мени ден след ден на фона на студената цигара в ръцете ми и отровния дим.
Той: Тъжно. Няма ли някой, с когото можеш да пушиш?
Тя: Е, има едни момчета от нашия клас, но те са гадна компания. Не са като теб.
Той: Аха, ясно. Същите леки цигари ли пушиш?
Тя: Не. От 3 години насам пуша от онези тежките. Ама много тежките дето като глътнеш, веднага ти се иска да повърнеш. Не са приятни, честно да ти кажа.
Той: 3 години са много време…
Тя: Да. 3 години откакто се разделихме.
Той: Защо тогава се измъчваш? Има много различни видове цигари, които можеш да пушиш. Защо избра точно тях?
Тя: Ти ме научи да пуша, ако си спомняш.. И първата цигара, която запалих, беше една от твоите. Преди 7 години. Сега си купувам същите. Напомнят ми за онези времена. Дори и да са гадни, по някакъв начин заместват болката с хубави спомени. Вече дори не обръщам внимание на ужасното чувство в устата си след всяка такава цигара.
Той: И аз помня всичко, което се случи между нас. Но разбираш ли? Не може да се върне…
Тя: Знам. А сега извини ме, трябва да запаля цигара.



4 коментара :

  1. браво! и аз отивам да запаля :)

    ОтговорИзтриване
  2. Мога да си спомня как го четох в Откровения преди много време. Не се бъркам, нали?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, минало е през там. И през книгата ми също.

      Изтриване
  3. О, може би ще е хубаво някой ден да се пренесат творбите ти от там тук. Някои хора не знаят за Откровенията ти.

    ОтговорИзтриване