Той:
Липсва ми пушенето с теб.
Тя: Така ли?
На мен също.
Той: Беше
хубаво. Сега се чувствам някак самотен.
Тя: Да, но ти
поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?
Той: Никой
не може да те замести.
Тя: Аз пък по
цял ден пуша сама. Изгрев, залез, слънце, луна, звезди, дъга.. Всичко това се
мени ден след ден на фона на студената цигара в ръцете ми и отровния дим.
Той: Тъжно.
Няма ли някой, с когото можеш да пушиш?
Тя: Е, има
едни момчета от нашия клас, но те са гадна компания. Не са като теб.
Той: Аха,
ясно. Същите леки цигари ли пушиш?
Тя: Не. От 3
години насам пуша от онези тежките. Ама много тежките дето като глътнеш,
веднага ти се иска да повърнеш. Не са приятни, честно да ти кажа.
Той: 3
години са много време…
Тя: Да. 3
години откакто се разделихме.
Той: Защо
тогава се измъчваш? Има много различни видове цигари, които можеш да пушиш.
Защо избра точно тях?
Тя: Ти ме
научи да пуша, ако си спомняш.. И първата цигара, която запалих, беше една от
твоите. Преди 7 години. Сега си купувам същите. Напомнят ми за онези времена.
Дори и да са гадни, по някакъв начин заместват болката с хубави спомени. Вече
дори не обръщам внимание на ужасното чувство в устата си след всяка такава
цигара.
Той:
И аз помня всичко, което се случи между нас. Но разбираш ли? Не може да
се върне…
Тя: Знам. А
сега извини ме, трябва да запаля цигара.
браво! и аз отивам да запаля :)
ОтговорИзтриванеМога да си спомня как го четох в Откровения преди много време. Не се бъркам, нали?
ОтговорИзтриванеДа, минало е през там. И през книгата ми също.
ИзтриванеО, може би ще е хубаво някой ден да се пренесат творбите ти от там тук. Някои хора не знаят за Откровенията ти.
ОтговорИзтриване