събота, 18 август 2012 г.

Някои биха го нарекли любов... А всъщност то е всичко.


Онази тръпка, която получаваш при заформянето на нещо ново… Въвлича те дълбоко в себе си, променя те, завладява те. Ти в него и то в теб. И е интересно. Вълнуващо е. Привлечен си, хванат си в капан. И капанът се стеснява, впива се в тялото ти с острите си шипове, на върха на които е полепнал ароматът на изкушението. Изящно се влива в кръвта ти, слива се с нея толкова сладостно и красиво, така неочаквано, че чак боли. Започва да бушува в нея, да кипи, да се надига като вулкан, който скоро ще изригне. Чувството е толкова напиращо, че вече става страшно. Но на теб ти харесва. Копнееш, желаеш, бленуваш. Затваряш очи и се потапяш в него, оставяш се да те носи по течението на живота. Толкова е прелестно, че се самозабравяш в удоволствието. Започваш да потъваш надолу, но се усмихваш. Приятно е. Вероятно сам се погубваш, но не спираш. Заради копнежа. Заради тръпката. Заради самото усещане. Заради теб. Заради всичко. За да може да бъде удовлетворено желанието ти поне за миг да се почувстваш истински жив.

1 коментар :

  1. Харесва ми. Тъкмо такова споделяне на мисли, дава възможност на човек да разбере и обективните мнения на други хора. Продължавай.

    ОтговорИзтриване