събота, 19 април 2014 г.

2 years ago...

свикнала съм да го преживявам.. не е за пръв път,
и надали ще бъде за последен
тревогата си свикнах аз да крия зад широката усмивка на детското си лице
а ускорения ритъм на сърцето да заглушавам с объркани думи в безредие
опитах се да вярвам, да се надявам и мечтая... да пораствам заедно с мечтите
ала всеки знак съдбовен ме отблъскваше със свойто "Не"
загубих се, не знаех... къде се намирам и защо...
душата си потърсих, ала от там ми отвърна само нищото
какво ли още да ти кажа? изписах дълги редове за теб..
чувствата си явно рано ги изпитах и реших да отразя наяве - погрешно
а защо - недей ме пита. ей така, реших го.
не ми дръж сметка, не смей, защото 
от всичко казано до тук единственото, което
зная със сигурност и ще продължавам да повтарям, е
че ти ме омагьоса. безвъзвратно, неусетно отведнъж, незабележимо сякаш,
и...
не казвам, че ще бъде вечно
даже трайно надали ще е
но едно със сигурност ще кажа
обичам те със цялото сърце!

Няма коментари :

Публикуване на коментар