петък, 16 май 2014 г.

Блян

   Светлината на залязващото слънце се процеждаше през тъмните завеси, покриващи отворените прозорци по цялата стена. Мирисът на настъпващата нощ се носеше из малката четириъгълна стая, в чиито център се намираше голямо легло. Краищата на завивките му се разстилаха върху прашния дървен под, а възглавниците бяха захвърлени в ъгъла до вратата на стаята. С провесени крака между подпорите, върху него лежеше момче, а с разположена на срещуположната страна, допряна до неговата глава, стоеше момиче, опряло босите си стъпала на стената. Момчето търкаляше с единия си крак празна бутилка от вино на пода, а с другия мързеливо се опитваше да почеше коляното си. Разсеяният му поглед блуждаеше в нищото, или по-скоро изучаваше пукнатините на лющещия се таван и черните петна по него. Момичето пък вдишваше от аромата на разрошената му черна коса, носен от промъкващият се през прозореца вятър, и замечтано притваряше очи, усмихвайки се.  И двамата взаимно чуваха дишането на другия… Устните им се намираха на сантиметри. Достатъчна беше стотна от секундата, за да се срещнат, ала бяха застинали, с полепнали капки червено вино в гънките при краищата.
   Момчето се пресегна да вземе полу-празния пакет цигари от края на леглото. Извади две и подаде едната към момичето. То поклати намръщено глава и леко опъна черната риза надолу по дължината на откритите си бедра. После спусна ръкавите й, които покриха целите й длани и ги докосна до лицето си, за да погълне аромата им. Неговият аромат. Обърна очите си към него и му се усмихна, а той, издишвайки шумно цигарения дим от устата си, отвърна на усмивката й, показвайки ослепително белите си зъби. Тя допря устните си до врата му и нежно целуна настръхналата му кожа. Той протегна свободната си ръка и я погали по меката вълниста коса. „Обичам те, знаеш ли?“ – прошепна тихо тя, опряла главата си на рамото му. Момчето леко кимна и дръпна от цигарата отново. Издиша пушекът нагоре към тавана и доволно въздъхна. Тя се изправи на лакът и го погледна право в очите. „Искам да ми обещаеш, че ще ме обичаш вечно. Можеш ли?“ – продума, а гласът й прозвуча по-остро, отколкото се предполагаше за такива думи. Той се надвеси през леглото и изгаси цигарата в пода, а после рязко се обърна към нея, озовавайки се над тялото й. Парфюмът му се бе слял с цигарения дим и навлезе в ноздрите й, донасяйки със себе странно чувство, което достигна чак до туптящото сърце. Допря устните си с нейните и жадно ги целуна. Тя обви ръцете си около врата му и зарови пръсти в косата му. Езиците им се преплетоха и момчето прокара ръката си по горещата плът на бедрата й. Тя спусна ръцете си по голия му гръб и започна да рисува неправилни форми, оставяйки леки белези. Момчето впи устните си по-силно в нейните и започна да разкопчава едно по едно копчетата на ризата, която беше прилепнала за потното тяло на момичето. После погали кожата й от корема до врата и започна да я целува нежно по врата а след това по корема, бедрата, коленете… навсякъде. Тя въздишаше от удоволствие, а в мислите й витаеше една-единствена мисъл „Обичам го… обичам го…“. Той се стараеше да отрази любовта, която изпитва към момичето, чрез движения, целувки, докосвания. Речта не беше част от силните му страни. А той я желаеше… Желаеше да я докосва както утринната роса докосва зелената трева, както слънцето гали водната повърхност на дълбоките океани, както вятърът остава следа от милувка по зачервените бузи в студен зимен ден. Ала в този ден, в този момент, всичко беше разпалено – слънцето, което беше запалило нагорещената земя, сякаш нарочно целувайки я за сбогом, отпечатъкът от загасената в дървената повърхност цигара, виното по устните, потта по кожата, страстта по телата, любовта в сърцата… „Винаги“ – прошепна той в ухото й, „Винаги ще те обичам, само теб. Така, както луната е влюбена в слънцето, и вятърът полюшва тревата в зелените поля, както морските вълни са привлечени от високите скали и приемат да се разбият в тях, стига да усетят допира им, макар и за секунда… Така те обичам.“. От очите й се стече сълза, а устните й образуваха усмивка. „И няма да спра“ – каза, а след това нежно допря устните си до челото й и ги задържа, а с ръцете си погали лицето й.