понеделник, 2 юни 2014 г.

Присвояване

Няма значение какво създавам, ако нямам власт над него.
Нямам нужда от него, той изчезна. И въпреки това, чувствам го. Много по-близо до сърцето си от преди, много по-близо до ума ми. Сякаш той ме ръководи, всяко мое движение произтича от него и се връща обратно да потърси одобрението му. Усмивката му ме възбужда, онази усмивка, която казва "Това е моето момиче". Подчинявам му се, върша нещата вместо него, а той мълчаливо мързелува в душата ми. После отивам изморена при него, а той ме приютява в страданието си. Нощите ни са изпълнени с много алкохол, дим от цигари и горещи докосвания. Тогава се чувствам негова, но всъщност съм себе си. Само тогава действията ми зависят от мен самата, той не ме ръководи. Има власт само над тялото ми, но сърцето слуша мен. И на него това му харесва - да вижда как управлявам собствения си живот. Той е истински мъж, наслаждава се на уверените жени. Обаче като всеки мъж, изпитва желание да притежава
Затова на сутринта пак си ме присвоява и аз пак съм готова да му се подчинявам, защото пък така обичат жените - да са под контрол.
Знам, че каквото и да се случи, ще сме заедно. Той живее в мен. Може би именно той пише това сега. Дали наистина е така?
Подвластна ли съм му в момента...
Нека ме управлява, нека си ме присвоява.
Но през нощта ме пуска на свобода - да му покажа на какво съм способна. И той остава доволен. Телата ни се сливат в едно, но душите са разделени, и това е най-голямата свобода и наслада, която можем да изпитаме.

 
Такава е нашата любов. Така свободна и в същото време твърде задушаваща. Дори и да искаме, не можем да избягаме. Той е мен и аз съм него. Той е в ума, сърцето и тялото ми, а аз къде съм?



Няма коментари :

Публикуване на коментар