вторник, 1 юли 2014 г.

Вървя след теб



Вървя зад теб. Не те изпускам от поглед, а ти не спираш да вървиш. Дъждът се лее над нас. Към свечеряване е. Кехлибарените лъчи на залязващото слънце се пречупват в капките, придавайки красив отенък на картината. Зад теб съм, а ти продължаваш да вървиш. Раните ми кървят. От доста време все така зад теб вървя по калния път. И често падах, често се ранявах, но винаги се изправях, готова да продължа напред, зад теб. Сега пътят ни е белязан с капки кръв. Нашият път? По-скоро ничий. Аз просто вървя след теб. Не знам накъде отиваш, няма значение за мен. Нали сме двама... Обещах на себе си да се боря за теб, да те следвам дори до края на света, за да заслужа вниманието ти. И да се съгласиш да вървя рамо до рамо с теб. Обещах си.
Вървя, макар лютите рани да не спират да кървят, а дъждът да жили сърцето ми. Трудно е. Но нали такъв е животът? А и нали ти си моят живот? Вървя. Зад теб съм. Чудя се кога ли най-сетне ще погледнеш назад...


Няма коментари :

Публикуване на коментар