вторник, 5 януари 2016 г.

Погуби ме

Тая тъга в мене… от години събирана в душата… излиза на повърхността като уханието на току-що отворено вино. Сладостта се плъзга по сърцето, а горчивината забива жилите си в него. Как да отхвърля това чувство, като толкова сладко е да го изпитвам, и тъй болезнено все пак. Как да избягам от тъгата, като тъгата съм аз самата? Как да се радвам, като създадена съм да страдам?

Ако не аз, няма кой да съжалява, за това, което с мене става… Болката бавно капеше и ме извайваше, наливаше вино в устата ми и с червени устни ме целуваше. Галеше ме с тръпката, която у теб търсех. Усмихваше се и ми говореше с гласа ти. Как да я премахна, като в болката теб откривам? И как от теб да се откажа, като аз съм теб?
Години минаваха, а ти все така бавно в мене влизаше, с постоянен ритъм – толкова прецизно измерен, че да не усещам как го правиш, докато сега не се окажа със собственото си тяло, но чужда душа – изваяна от болката, и от времето. Ако реша да се погубя, губя и теб, и себе си, и мъката. Мога да пия още, мога да се опияня. От любовта ли? Любовта няма място тук. Всичко е много по-първично, не виждаш ли? Начинът, по който виждам и чувствам чрез теб… начинът, по който съществувам чрез теб. Не, няма да те премахна, ти си виненият ми дъх, единственият ми дъх. Мразех и теб, и болката. А сега аз съм теб, аз съм болката. Мразя себе си. Или пък започнах да се обичам? Кръговрат, червени води, в които потъвам от години и устата ми се пълни с вино, а сърцето кърви и кръв и вино се смесват, и болка и надежда, и ти и аз… живот и смърт. Потъвам в небитието, но потъвам в теб. Така го искам живота, нека ме завладее, ако ще болката да е единственият ми приятел. По-добре да чувствам, от колкото да не живея. Дори и цената за това да е адска мъка, пропиляна младост, женственост, бъдеще. Поквари ме. И се впи в мене, да ме направиш своя, а после се отрече. И сега те искам повече, от колкото ти някога си ме пожелавал. Жена съм ти повече, отколкото Ева на Адам, и въпреки това те няма. Не ме закриляш, а го правеше. Така дойдох при теб, исках да остана, и останах. Но ти си тръгна.

Тръгна си, а все още те усещам в мен.