неделя, 7 февруари 2016 г.

Ще живея и ще умра


Сядам да пиша, докато е тук. 
Пиша, докато е тук, за да го запомня. 

Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. И ще изпитвам блаженство, защото ще го усещам в мен – как се мърда, прониква, белязва. Ще виждам червените следи, които оставя по кожата ми от натиска. Ще го усещам по счупените кости, по оскубаните коси. Ще го позная по стенанието му, ще го усетя чрез навлизането му.  Ще се притискам към него, за да навлезе по-навътре, за да стигне до сърцето ми. Ще му говоря, ще му се моля, ще му заповядвам, ще изпълнявам, ще бъда в плен и ще пленявам, ще обладавам и ще бъда обладавана, ще искам и ще давам, ще обичам и ще мразя и ще бъда обичана и мразена, ще използвам и ще бъда използвана, ще искам още и ще ми се дава още, ще крещя и ще шепна, ще дера и ще галя, ще гледам и ще бъда наблюдавана, ще докосвам и ще бъда докосвана, ще падам и ще се издигам,             
                ще живея и ще умра.