четвъртък, 17 март 2016 г.

Разруха и възкръсване


Чувстваш се така, сякаш всичко се срива, и чрез него ти самият. 
Нещата, които до вчера бяха основите на света ти, днес са първите неща, които се отронват и повличат след себе си още, довеждайки разруха. Съзнанието ти се опитва да оцелее, изправено на пръсти, впило ноктите си здраво в тебе, за да ти напомня, че още си тук, и трябва да оцелееш. Картините пред теб се размиват, образувайки някакво странно подобие на агония и крах. Връщаш се назад в миналото си, там, където се чувстваш сигурно, и с уморени, едва гледащи очи, търсиш някаква опора, която да проектираш в настоящето и да подмамиш, че все още се крепиш, все още не си изчезнал. Животът те дърпа здраво за двете ръце и двата крака в четирите различни посоки, разчленявайки те и сякаш изправяйки те пред Страшния съд.
"Къде сгреших?" - питаш се. Набързо премисляш думи, случки, спомени за някой грях, за нечие прегрешение. Но там е празно. Откриваш единствено себе си. Всички са те изоставили. И това е техният или може би твоят грях. Търсиш вината в себе си, защото така е по-лесно, по-лесно е да държиш контрола в ръцете си, да не позволяваш на сградата да се срути, отколкото да гледаш как някой друг я клати и събаря отстрани... но да гледаш как тези, за които най- милееш, къс по къс те разчленяват и ядат малко по малко от теб с всяко скарване, обида, липса на внимание, уважение, любов... непосилно е.
Разкъсват ме. Ядат от мен, и аз им пазя сърцето си, там, където в дълбините му се крият те... пазя им го за десерт. За накрая, когато в последната секунда от съществуването ми, точно преди последната тухла на съзнанието и душата ми да се удари в земята с трясък, чупейки се, те ще стигнат до сърцето ми и там ще видят своя образ. Тогава ще им стане болно, ще се сгромолясат и ще плачат, и ще викат Бога за помощ, стенейки моето име, ала ще е твърде късно. От мен ще е останало само те самите. И за да ме запазят, те ще ме, ще се погълнат. И разкъсвайки ме, те най-после ще ме направят едно цяло, изградено от спомени, болка и любов, и ще ме носят там, където винаги съм искала да бъда и най-сетне съм - в сърцето.

Няма коментари :

Публикуване на коментар