неделя, 27 март 2016 г.

Дойде при мен от никъде...

Дойде при мен от никъде, яви ми се като призрак, който се всели в душата ми, превръщайки мен самата в сянка…


Приближих се толкова близко до края, бях на една крачка разстояние от разрухата, а ти ме взе на ръце и ме пренесе през ада, лишавайки ме от крака, а дарявайки ме с криле.

И въпреки това не отлетях… останах при теб. Всеки би останал, но пък ти избираш да останеш при мен. Какво сбъднато щастие…

Добрите времена ще дойдат. Ти ме виждаш, изправена пред теб, размахвайки крилете си, а аз те виждам там, гледащ мен, сякаш вадиш с нож очите ми… 

Не мога да откъсна поглед от теб. Адът ти ме вдъхновява. Душата ми лети към теб, а сърцето ми се разпада… Спаси тялото ми от разруха, пренасяйки ме през ада, но забрави сърцето ми там, в твоето. И сега то вехне, руши се, а пъкълният огън го овъглява.
Нищо. Твоя съм, демоне. Продадох ти сърцето си, на теб – самият дявол! „Злото никога не предава – шепнеше ми. – Отдай ми се.“


Така дяволът съблазнява. Тласка те към прелюбодейство, към поквара. Пред мен си ангел, паднал ангел, подарил ми крилете си.

Сливаме се в едно, в някакво адово блаженство. И неусетно крилете стават общи, и душите, и сърцата, които са безвъзвратно вече изгубени…

Пропадаме заедно. В унищожението откриваме любовта. Шепнем демонически любовни слова. Аз бях ангел, демоне, вземи ме. 

Добрите времена ще дойдат, зная. Бог казва, че не завинаги злото ще цари. И ще намерим любовта и доброто в сърцата си. Ала ти открадна моето, стана поробител на любовта, на вярата ми… Надежда няма.

В какво да вярвам?... Твоя съм. Управлявай ме, демоне. Води ме. Дори и да е през ада. Защото където и да си, аз съм с теб. 



Аз съм ангелът, но ти си крилете ми. Аз съм сянката, а ти тялото. Аз съм мечтата, а ти си реалността. Аз съм жертвата, а ти богът. Аз - жената, ти –мъжът.




Няма коментари :

Публикуване на коментар