неделя, 13 март 2016 г.

За секундната любов

Той е способен.. и го прави. Разтопява ме във всичките нюанси на черното. Прави ме бяла. И аз не мога да направя нищо по въпроса. И не искам.
Преди да го срещна бях сива. Сиво ежедневие, сиви мисли, сиви чувства, сиво всичко. А след него се научих да бъда и бяла, и черна. По различно време, както и едновременно. Обхванах целия спектър на Вселената. Оцветих се в черно, попадайки в черна дупка. Оцветих се в безцветност. А после станах ангел. И "бях в бяло". Сега съм себе си. Което ще рече - сега съм всичко. Любовта ми към него не ме поставя в граници. Любовта ми към него няма граници.
Вселена.
Единствено в любовта нещата стоят черно на бяло. Или обичаш, или не.
Обичаш само за стотна от секундата, а после забравяш да обичаш, пъс след малко си припомняш и така нататък и така нататък.
Но тази стотна от секундата е черно-бяла. И да - точно тогава и само тогава мога да кажа с пълна сигурност, че го обичам. Или че не го.
Защото съм човек, който живее не ден за ден, а секунда за секунда. Най-фрапантните, най-важните неща се случват мигновено. Не, дори не можеш да мигнеш. Толкова бързо, че имаш чувството, че ти си замрял, потънал си в безвремието. И може би е така. За стотна от секундата... може би.

Няма коментари :

Публикуване на коментар