петък, 11 март 2016 г.

Желая го. За мъжът, който ще ме закриля и ще ме пази от страха в нощта.
Бленувам го. И всяка вечер го сънувам така истински, сякаш лежи спокойно до мен, обгърнал ме с ръцете си.
Мечтая го. Завинаги. Да заспива и да се събужда до мен. Да ме приспива с прегръдка и с целувка да ме буди.
Обичам го. Такъв, какъвто е. Желание, блян, мечта. Любов. Моята единствена и безрезервна, всеотдайна и тръпнеща любов.
Без него съм. Без него съм нищо. Липсва ми така дълбоко... Пренасям се в съня, за да го видя. Събуждам се сама, за да го пожелая. Чакам го и го мечтая. И във всяка секунда, дори в съня си... обичам го.



Няма коментари :

Публикуване на коментар