петък, 11 март 2016 г.

Изстивам

Липсваш ми...
Нощта е тъмна и безлична в отсъствието ти. Зловещо е да те няма до мен. Обвита във вечерния студ, мечтая за горещите ти ръце. Бленувам споменът, в който дъхът ти галеше кожата ми и я караше да настръхва не от студ, а от топлина. Даряваше ме с топлината на любовта, а аз ти подарявах себе си - тялото, и душата. Всичко, което някога имах. Защото сега вече нямам нищо. Нямам теб, а дори и нощта не е моя. Сама съм, обезличена като нея. Трепери. Тялото изтръпва с последни сили, борейки се за живота, в който отново ще те срещне. Душата ми изстива, отлита надалече... изгубва се в нощта. Изчезнах. Търся те... Нощта си ме прибира, обгръщайки ме с ледени ръце, а аз ставам нейна в замяна. Търся твоите ръце. Къде си...


Няма коментари :

Публикуване на коментар