неделя, 3 април 2016 г.

Аз стоя буден в леглото в 4 часа през нощта. Тя спи в прегръдките му.  На шкафчето ми лежи празна бутилка от водка. На нейното две стъклени чаши, пълни до половината с вино - явно забравени още от първата секунда, в която биват напълнени. Устните ми са напукани, повехнали от солените сълзи. А нейните се усмихват, до преди малко целувани. Сенки играят по стените срещу мен и се подхилкват злокобно. Над нея ангели пеят. Душата ми е празна, изгубена. Нейната не може да си намери място, прелива. 
Тя е щастлива, а аз съм нещастен. Тя е жена, аз съм нищо.



Няма коментари :

Публикуване на коментар