петък, 1 април 2016 г.

Сънищата на един творец писател

Сънувах, че пиша поезия навън на асфалта. Беше тъмна непрогледна нощ и не се виждаше абсолютно нищо, дори буквите, които пишех. Всичко беше черно и студено. Безлюдно. Навън нямаше никого, освен мен и някакво куче, което не можех да различа от тъмнината, но го чувах как ме обикаля в кръг, ръмжейки, готово всеки момент да скочи и да ме разкъса. Нощта падаше все по-ниско, животното приближаваше все по-близо, студът прегръщаше все по-силно. Но аз продължавах да пиша думите с голи ръце по асфалта. Страхът беше обладал сърцето ми, редом с вдъхновението. Но то ми даваше неземни сили и аз не знаех нито студ, нито страх, нито болка... продължавах. Знаех, че мога да изпреваря смъртта и да остана... тук някъде, на този свят. Можех да избързам, довършвайки произведението по-скоро, осмисляйки бледната си душа, пък после нека ми изтече кръвта от пръстите, нека ме оръфат кучета до костите, нека ми измръзнат жилите. Стихотворението ще бъде там, вградено в камъка, подписано с кръвта ми. И тогава студът, мракът, смъртта, хаосът са победени... и осмислени.


1 коментар :