неделя, 3 април 2016 г.

Бивши любовници споделят цигара

Дръпваме си от цигарата един след друг, кротко изчакваме. Скришом наблюдаваме как устните на другия обгръщат цигарата и леко я докосват с език, сякаш я целуват. А после, когато си прехвърлим реда, мечтаем и си представяме устните, докосвали я съвсем допреди малко. Издърпваме и вдишваме навътре уханието на другия. Докосваме езика си с неговия. А той знае, и тя. Само че всичко се случва потайно. Еротично. Бивши любовници споделят цигара. Димът ги пренася назад в спомените им, там, където се отдаваха на ласките и стоновете. Там, където отново се намираха заедно и споделяха една цигара. 
Очите им се срещат за миг. Плахи усмивки, едва доловими, се появяват на навлажнените им един от друг устни. Цигарата е мокра. Струва им се, че дори ще загаси огъня, който я води към края, който я убива. И така ще спрат времето, застинали завинаги един до друг, допушвайки може би последна цигара. Сърцата им бият, и едно - друго се правят, че нищо не чуват. Дишането е учестено, но не от потъмнелите дробове, а от плътта на другия, полепнала по върха на езика, бавно, гъделичкащо прокарвайки се навътре. 
Тя бавно облизва устните си. Гледа настрани, но знае, че погледът му е прикован в нея. Наслаждава се. На влиянието си върху него. Знае, че и на него това му харесва. А той й позволява да бъде господарката. От нея се определят правилата. Тя започва и тя завършва, когато реши. Взима цигарата съвсем с върха на пръстите си, съвсем леко погалвайки ръката му с кожата си. Вкарва цигарата за последен път в устата си и със силно и дълго издърпване, слага край на живота й.
После го поглежда и се усмихва. "Господарка. Богиня" - мисли си той. А после, когато вече е ясно, че и последната капка невинност се е стекла по устните и се е разбила в краката им, той я придърпва към себе си. "Моят господар - шепне тя. - Твоя съм".


Няма коментари :

Публикуване на коментар