Защото мечтите могат както да извисят човек и да придадат смисъл на живота му, така и, забравен в тях, да му го отнемат. Мечтите са коварни... като самата любов. И точна както нея могат да осмислят, но и да погубват. Да създават и да рушат. Да извисяват и да принизяват. Защото когато човек обича, той е способен на всичко, на каквото би бил някога, и в същото време е съвсем нищожен и слаб, подвластен на любовта. Както е и с мечтите. За да прогледнеш, не бива да се самозабравяш. Защото тогава попадаш в дупка, от която няма излизане. Дори и да е най-красивото и пъстро място на света, ти не си се родил, за да останеш и да живееш в дупка. Животът е непрекъснато летене и падане. Кръговрат. За да го живееш истински, първо трябва да се научиш как. Идеята не е да се стремиш само към щастие, защото така не би оценил и обърнал внимание на болката, която изобщо не е по-незначителна от него. Кой казва, че човек се ражда, за да бъде щастлив? Може би сме тук именно заради болката. И колкото по-скоро го осъзнаем, толкова по-бързо ще стигнем до щастието.
So for now... fuck all dreams.
Мисля, че това може да изглежда на някои като кратък размисъл или като отговор на често задаван въпрос, но според мен това е поредната творба в блога. В нея мога да припозная ред различни идеологии – мои, чужди и те някак се вписват естествено. Сякаш може да докосне всеки.
ОтговорИзтриванеСтрахотен блог :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
ИзтриванеНо всъщност кое е името на блога? Fuckalldreams или "Проглеждане (отвъд границите)"?
ОтговорИзтриванеПроглеждане отвъд границите, а начинът за това е - to fuck all dreams :)
ОтговорИзтриване