вторник, 12 юли 2016 г.

Не още. Диалог със себе си.

Диалог със себе си

- Намирам се на дъното. Не мога да изплувам... Какво да правя?
- Стой там, където си.
- Не искам.
- Но трябва.
- Защо пък да трябва да страдам?
- Защото си човек. Не живееш само за да бъдеш щастлива.
- Знам това... и все пак... искам да знам, че нещата имат смисъл.
- Но разбира се, ти няма как да знаеш това. Не зависи от теб.
- А какво зависи от мен?
- Да бъдеш себе си. Дори това да е най-ужасният човек, раждал се на света. Ти трябва да бъдеш този човек. Светът има нужда от теб. Затова си на дъното, сега схващаш ли?
- Значи съм най-ужасният човек на света... Какво разочарование.
- О, не. Никой не е чак толкова ужасен. Не и пред себе си. 
- Вече спрях да те разбирам... Вече спрях да откривам себе си. Сигурно ще спра и да се търся. И тогава какво?
- Тогава изчезваш.
- Значи умирам?
- Умирането е лесно. По-трудно е да дишаш и да си изгнил отвътре. Да съществуваш, но да не живееш.
- Господи, накъде съм се запътила...
- Точно натам, където трябва да стигнеш. Точно натам, където в последния си дъх ще намериш себе си. И ще изпиташ облекчение от целия живот, прекаран в мъка. Тогава вече ще бъдеш щастлива. Но не тук. Не още.

Няма коментари :

Публикуване на коментар