понеделник, 17 април 2017 г.

Владимир Набоков - Ада срещу Лолита

Веднъж прочел "Лолита", няма как да спреш до там, ако книгата наистина ти е влязла в душата и те е накарала да плачеш за Х.Х., а Лолита да проклинаш.
Лолита, мой живот...
Парадоксът в това как самият живот те изяжда, започвайки от най-слабото ти място, а именно сърцето. И както повечето от читателите биха заклеймили Х.Х., че не притежава сърце, аз пък ще им отвърна, че от всички книги, които съм чела през живота си (най-вече любовни - Червено и черно, Тес, Птиците умират сами, На изток от Рая, Брулени хълмове, Гордост и предразсъдъци, Къщата на духовете...), това е героят с най-чисто и жертвоготовно сърце... сърце, което остава скрито зад външността на един изстрадал човек, когото хората не разбират, няма и да разберат, а Лолита сякаш въпреки близостта си с него, дори не забелязва. И именно това е неговият ад. Неговият всевечен и неспиращ ад.

От друга страна, "Ада" е обещаващата книга за излизането от този ад. Но в някакъв друг свят, на някаква друга земя, в някаква далечна реалност, защото единствено на другия свят спасението е възможно.
Възможно е Х.Х. да е срещнал 12-годишната Лолита, когато той самият е бил малко момче, и тогава може би... може би тя е щяла да го обикне дълбоко и истински, както той нея.
Може би Ада ще ми даде утехата, за която така копнея след Лолита...
Може би ще я даде и на Х.Х.
Може би...